Общини
Област Кърджали
- Община Ардино
- Община Джебел
- Община Кирково
- Община Крумовград
- Община Кърджали
- Община Момчилград
- Община Черноочене
Община Ардино
Географско разположение
Община Ардино е разположена на границата на Западните и Източните Родопи върху площ от 385 кв.км. и е една от съставните общини на Област Кърджали. Тя е разположена в малко долинно разширение на река Ардинска, десен приток на река Арда в западното подножие на рида Жълти дял, Западни Родопи. На север, изток и юг граничи с общините Черноочене, Кърджали и Джебел, а на запад с общините Неделино, Мадан, Баните от област Смолян.
Територия
Община Ардино заема площ от 339 km2, което е около 10,6 % от територията на област Кърджали.
Релеф, климат
Теренът е със силно пресечен планински и полупланински релеф. Надморска височина около 600 м., в някои селища достига до 1000 – 1200м.
Климатът на района се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. По-голямата активност на средиземноморските циклони през зимния период обуславя ясно изразения зимен максимум на валежите. Средно годишни температури са 10 – 11 С. Валежи – от 800 до 900 мм годишно. Среден брой на дните със снежна покривка – 37.3.
Население
Населението на община Ардино е 11572 души с различен етнически състав – българи, турци, роми.
Населени места
Общината се състои от 52 градове и села. Административният център на община Ардино е град Ардино.
Транспортна инфраструктура
Общата дължина на пътната мрежа на територията на общината възлиза на около 200 km , като в по-голямата си част (127 km ) тя се състои от общински пътища и едва 60 km са Републикански и то единствено третокласни пътища.
Община Ардино има важни транспортно-географски функции изразяващи се, най-вече в осигуряването на вътрешните за Родопите връзки между двата основни опорни центъра – Кърджали и Смолян, осъществявани чрез третокласния път Смолян-Рудозем-Кърджали, пресичащ територията на общината в паралелно направление. Местоположението на общината между двата бъдещи ГКПП- „Рудозем-Ксанти” и „Маказа” ще превърне централната част на територията на общината във важен транзитен коридор за преминаване съответно от ГКПП „Рудозем-Ксанти” към Кърджали и Черноморието, и от „Маказа” към Смолян и вътрешността на Родопите.
Икономика
Стопанският профил на община Ардино може да бъде определен като индустриално-аграрен, с непрекъснато повишаващ се дял на обслужващата сфера. Промишлеността постепенно отстъпва мястото си на водещ стопански отрасъл и към настоящия момент е представена от цехове за тъкачество и конфекция. Земеделието в общината е с второстепенни функции, което се определя от спецификата на почвено-климатичните особености на територията и най-вече на релефа, който създава трудности при обработването на земята. Доскоро в растениевъдството основно производствено направление беше тютюнопроизводството, но съществува тенденция към намаляване на относителния му дял в структурата на отрасъла. Секторът на услугите в общината се развива най-бързо, което е типично не само за общинския център, но и за много от селата в общината, където в услугите са ангажирани около 36% от заетите. С оглед на все още неусвоения значителен рекреационен потенциал на общината, може да се направи прогноза, че делът на обслужващата сфера ще продължи да нараства и в бъдеще.
На територията на община Ардино са налице значителни природни, антропогенни и човешки ресурси за развитието на туризма. В общината са запазени материални следи от различни епохи и култури. В Ардино от 2004 г. работи Туристически информационен център.
Община Джебел
Географско разположение
По отношение на природните условия община Джебел се включва в Източно родопската комплексна физикогеографска подобласт на Рило-Родопската област. Общината е в съседство с общините: Кърджали, Момчилград, Ардино, Златоград, Неделино и Кирково. Община Джебел отстои на 285 км. от столицата гр.София и на 20 км от Областния център – гр.Кърджали.
Територия
Община Джебел заема площ от 229 кв.км. площ.
Климат и релеф
Климатът е преходно – средиземноморски, сравнително мека зима и горещо лято. Средната годишна температура е 11.8 и се движи в диапазона 11 – 13 градуса. Минималните температури през зимните месеци са сравнително високи.Средната зимата температура е около 0 С, а през лятото – 24 С . Тук преобладава хълмистия релеф. Района има подчертан хълмисто-ридов характер. Средната надморска височина е 330 м.
Население
Населението на община Джебел към 2011 г. е 8162 души. Преобладаващата част от населението е съсредоточено в общинския център гр. Джебел – 27.39 %
Населени места
Общината се състои от 48 села. Центърът на община Джебел е град Джебел.
Транспортна инфраструктура
Републиканската и местната пътна мрежа на територията на общината е с обща дължина 115 км. Главната пътна артерия, която осигурява връзка на общината с вътрешността на страната е път ІІІ-508 и дължина на участъка 19 км.
Икономика
Община Джебел се характеризира с предимно селскостопанско производство – главно тютюнопроизводство, което се осъществява в рамките на отделните домакинства. Отглеждат се почти всички зеленчукови култури за задоволяване собствените нужди на домакинствата. На територията на общината има условия – подходящи земеделски площи за отглеждане на зеленчукови култури. Създадени са стопански субекти, които развиват дейност основно в общинския център, но те са главно в сферата на търговията и ремонта.
Община Кирково
Географско разположение
Община Кирково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Кърджали. Граничи с общините Крумовград, Златоград, Джебел и Момчилград, като южната граница на общината съвпада с държавната граница с Република Гърция.
Територия
Община Кирково е разположена върху площ от 538 кв.км.
Климат и релеф
Климатът е преходно-средиземноморски със средна годишна температура между 110°С и 13,20°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521мм. Релефът е равнинно-хълмист до хълмисто-предпланински. В границите на общината попадат северните склонове на източнородопските ридове – Мъгленик и Гюмюрджински Снежник. Средната надморска височина е 523м., като най-високата точка е връх Вейката – 1463 м.
Население
Населението на общината към 2011г. наброява 21916 души , или 14,5% от населениеот в област Кърджали. Гъстотата на населението е 43,5 души на кв.км, което е значително по-малка от средната на страната (70,3 души на кв.км).
Населени места
Общината е съставена от 73 населени места, всички от които са села и махали. Центърът на община Кирково е село Кирково. Урбанистичната структура включва – общинският център с. Кирково (808 души), 6 големи села – Бенковски, Чорбаджийско, Фотиново, Тихомир, Чакаларово и Дрангово (с население над 1000души) и 66 населени места с население под 1000 души.
Транспортна инфраструктура
Транспортната достъпност на община Кирково се обезпечава от първокласна пътна мрежа с дължина от 28.5 км., третокласна пътна мрежа с дължина 58 км. и общински и местни пътища с обща дължина от 298.80 км. Стратегическо значение за развитието на община Кирково има първокласният път Е-85, който е част от Общоевропейския транспортен коридор №9 (Хелзинки – Димитровград – Александрополис). Неговото значение ще нарасне при откриване на ГКПП Маказа и реалната експлоатация на транспортния коридор. Железопътният транспорт е представен от железопътната линия Кърджали- Момчилград-Подкова. Дължината на жп. линията на територията на общината е 5.5 км. Железопътната линия осигурява връзка на общината със областния център Кърджали и съседната община Момчилград.
Икономика
Определяща роля в икономиката на община Кирково има селското стопанство, където са заети 62.6 % от общия брой наети лица в общината. Заетите в индустрията са 36.22 % от общо заетите в общината. Промишлената дейност в община Кирково не е силно застъпена, което запазва параметрите на околната среда. В промишленият сектор най-силно са развити шивачеството и металообработването.
Община Крумовград
Географско разположение
Община Крумовград е разположена в югоизточната част на област Кърджали върху площ от 843,3 кв. км. Граничи с общините Ивайловград, Маджарово, Кърджали, Стамболово, Момчилград и Кирково, като южната граница на общината съвпада с държавната граница с Република Гърция.
Територия
Общината е разположена върху площ от 843 кв. км.
Климат и релеф
Релефът е полупланински и хълмист, средната надморска височина е 425м., а вертикалното разчленение 170 м. Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат, средната годишна температура е 13,20°С, с максимална температура 37,00°С и минимална температура -16,00°С . Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо.
Население
Населението на община Крумовград към 2011г. е 17823 души. Гъстотата на населението е 26,6 души на кв. км., която е трикратно по-малка от средната на страната (70,3 души на кв. км). Основните причини за това са силните миграционни процеси и отсъствието на големи селищни образувания на територията на общината.
Населени места
Общината е съставена от 78 населени места – общинският център гр. Крумовград (8642 души), 7 големи села – Вранско, Голяма Чинка, Горна Кула, Звънарка, Полковник Желязово, Поточница и Рогач (с население над 1000души), 56 средноголеми села (с население между 200 и 1000 души) и 14 малки села (с население под 200 души). Без постоянно население е с. Бойник.
Транспортна инфраструктура
Пътната мрежа на община Крумовград включва второкласни пътища (27 км), третокласни пътища (75 км) и общински пътища (261 км). Гъстотата на пътната мрежа в общината е 43 км/100 кв. км., която е по-висока от средната за страната (33км/100 кв. км.). Основните пътни артерии в общината са път III-509 Харманли – Долно Черковище – Долна Кула – Крумовград – Токачка – Маказа и път II-59 Момчилград – Крумовград – Ивайловград, които преминават през общинския център гр. Крумовград и свързват общината със съседните общини, областния град и националната пътна мрежа.
Икономика
Тютюнопроизводството дава икономическия облик и характеристика на общината. През последните години са създадени насаждения и се отглеждат ефективно бял риган, жълт кантарион, маточина, шипка. Ежегодно се рекултивират площи с пипер, градинска чубрица и др. Тези култури не могат да бъдат алтернатива на тютюна, тъй като в производството им се ангажира много малко работна ръка.
Община Кърджали
Географско разположение
Община Кърджали е разположена в югоизточната част на Република България. Граничи с общините – Хасково, Стамболово, Момчилград, Ардино и Черноочене..
Територия
Община Кърджали е най-голямата община в Източно–родопския планински масив с територия от 574 кв.км., което е 20% от територията на Област Кърджали и 0.51% от територията на страната..
Релеф и климат
Община Кърджали е разположена в Ардинската подобласт на Източнородопската област. Релефът е нискоридов и хълмист. Разнообразието му се активизира от ерозията на реките, те формират съвременния лабиринт от ридове и сложна долинна мрежа.
Общината попада в Южнобългарската климатична зона и по-точно в Източно-родопския климатичен район, повлиян от топлото средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минималните температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото – 24 градуса. Средната годишна температура се движи в границите 11-13 градуса. Годишната температурна сума е около 4 000 градуса.
Население
Населението на община Кърджали към 2011 г. е 67640 души,
Населени места
Общината е съставена от 117 населени места, обхванати в 47 кметства. Град Кърджали е най-големият град в Област Кърджали. Обособил се е в естествен административен, търговски, културен и промишлен център не само на Общината и Областта, но и на Източните Родопи. Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е вторият по големина град в България. В момента най-близкият КПП “Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва България с Република Турция и Република Гърция.
Транспортна инфраструктура
Гъстотата на пътната мрежа е около 31км/100 кв.км. Общината се обслужва от път I – ви клас Хасково – Кърджали. Съществува добре развита IV-токласна пътна мрежа. През общината ще премине трансевропейски транспортен коридор N 9 Хелзинки – Александруполис. Предстои отваряне на нов граничен контролно-пропускателен пункт “Маказа” с Република Гърция, отстоящ на 55 км. южно от гр. Кърджали. Пътната мрежа в общината е развита под средното равнище за страната. Това се определя от планския характер на терена и силното разселване на населението в много населени пунктове. Преобладава четвъртокласната пътна мрежа. Транспортните връзки със София и другите части на страната се осъществяват чрез ж. п. транспорт и автомобилни пътища. Съществува оборудвана летищна площадка, която сега не се използва.
Икономика
Община Кърджали е важен икономически център в Южен централен район и опорен център на област Кърджали.
Изградени са значителен брой предприятия, дружества и фирми в областта на цветната металургия, машиностроенето, текстилната и трикотажната, дървообработваща и мебелна промишленост и хранително-вкусова промишленост. 86% от всички предприятия в общината са частна собственост и само 14% – държавна и общинска. В структурата на регистрираните предприятия най-голям дял имат търговските – 50.2%. Висок е делът на активните фирми в отраслите “Транспорт и съобщения” – 13.7 %, “Хотели и ресторанти” -10.7% и “Преработваща промишленост” – 9.4%. В община Кърджали са изградени значителен брой предприятия, дружества и фирми в цветната металургия, машиностроене, текстилна и трикотажна промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, електроника и хранително вкусова промишленост.
Машиностроителната промишленост осигурява производството на машини, съоръжения и инструменти, необходими за подземния рудодобив и обогатяването; хидравлични и пневматични изделия; високо пречиствателна техника; гама от манометри за ниско, средно и високо налягане и други.
Предприятията от текстилната и трикотажната промишленост са специализирани в производството на всички видове горни и долни облекла. На територията на общината има няколко шивашки предприятия. В община Кърджали съществува квалифициран човешки ресурс, който работи в предприятията на отрасъла, изцяло насочен към частния сектор.
Мебелните заводи произвеждат мебели и дограма с добро качество, макар да работят с намален капацитет.
Дърводобивът е подотрасъл в горското стопанство, който е много добре развит в община Кърджали. Дървеният материал се изнася за вътрешността на страната и в чужбина, като дървесината не се преработва дълбочинно в региона.
Мекият климат, благоприятното географско разположение, богатото културно-историческо наследство, двете “водни езера” – язовирите предоставят възможност за целогодишно развитие на всички форми на туризма в община Кърджали.
Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко-туризъм в един от приоритетите за развитие на общината.
Община Момчилград
Географско разположение
Община Момчилград е разположена в централната част на Кърджалийска област. Релефа е планински, като в границите на общината попада силно разчлененият източно родопски Стръмни рид. Граничи с общините Кърджали, Джебел, Крумовград и Кирково.
Територия
Община Момчилград е разположена върху площ от 358 кв.км.
Релеф и климат
Релефът е планински, като в общината се намира силно разчленения дял на източнородопския Стръмни рид, с дължина около 40 км и ширина между 15-22 км. Склоновете са обезлесени и ерозирали, на места има свлачища. Най-високи върхове са Стръмни рид – 960м., Здравец (Дамбалъ) – 910м. и Черковище (Клисе тепе) 871м. От тях водят началото си много от притоците на р.Върбица и р.Крумовица, а самият рид е водораздела между двете реки. Средната надморска височина на общината е 444 м. Климатът е умереноконтинентален до средиземноморски- със средни годишни температури около 11° C и средните годишни валежи между 650-700 мм.
Население
Населението на община Момчилград към 2011 г. е 16263 души.Гъстотата на населението е 47.08 души на кв. км., която е значително по-малка от средната на страната (70,3 души на кв. км), но общината е относително гъсто заселена спрямо съставните общини на областта.
Населени места
Общината е съставена от 47 селища повечето от които са с население под 200 души, а едно от селищата е обезлюдено-с. Юнаци. По-големи села са Груево и Звездел. Център на общината е гр. Момчилград.
Транспортна инфраструктура
През територията на общината преминава част от трансевропейския международен транспортен коридор №9 Хелзинки – Димитровград – Александрополис. С над общинско значение е и път ІІI-509 Кърджали-Момчилград-Крумовград- Ивайловград. Пътят осигурява връзка с община Момчилград и с община Ивайловград (област Хасково). Той е част от републиканската мрежа и е в добро техническо състояние. Общинската пътна мрежа е с обща дължина от 90.30 километра, допълнително съществуват пътища с филц и каменна настилка с обща дължина 50 километра. Гъстотата на пътната мрежа е 252.16 км/1000 кв.км, което е значително под средните стойности за страната (330 км/1000 кв. км.). Железопътния транспорт е представен от ЖП линията Кърджали – Момчилград – с.Подкова с дължина 22 км.
Икономика
Местната индустрия е доминирана от леката промишленост. Характерно за местната икономиката е съсредоточването на промишленото производство в общинския център. Преработващата и леката промишленост с леки изключения са разположени в Момчилград и някой от по големите селище в общината – с. Груево, с. Звездец, с.Равен, с.Нановица. Основната селскостопанска култура е тютюнът, представени са фуражните култури, лечебните растения и зеленчуците. Животновъдството е доминирано от овцевъдството и говедовъдството, по-слабо са развити птицевъдството и пчеларството. Сферата на услугите е представена от търговията, а туризмът няма значимо присъствие в икономиката а общината, въпреки наличието на ресурси за развитие на туристически продукт.
Община Черноочене
Географско разположение
Община Черноочене е разположена в северозападната част на Кърджалийска област и граничи с общините Кърджали и Ардино. В западната и северната си част общината има общи граници с община Баните от Смолянска област и с общините Асеновград и Първомай от Пловдивска област, докато на север-североизток граничи с общините Хасково и Минерални бани от Хасковска област.
Територия
Общината заема площ от 327 кв.км., което представлява 10,2 % от Кърджалийска област.
Релеф и климат
Община Черноочене е разположена в малка котловина на 15 км. в северозападна посока от град Кърджали. Средната надморска височина е 645м , при денивелация от 240м. Релефът на територията на общината е силно пресечен и има планински и хълмист характер. Делът на горските територии е значителен – 58,9 %.Общината попада в Южнобългарската климатична област и по-точно в Източно-родопския климатичен район, повлиян от топлото Средиземноморско влияние. Зимата е сравнително мека. Минимални температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 градуса. Средната зимна температура е около 1°C, а през лятото – 24°C . Средната годишна температура се движи в границите 11°- 13° градуса. Валежите са около 680 мм годишно, предимно от дъжд.
Население
Общия брой на населението в общината е 9607 души.
Територията на общината е слабо заселена – 32 души на км². Структурата по пол на населението показва незначителна разлика в броя на мъжете и жените.
Населени места
Общината е съставена от 51 села, от които единствено село Комунига е с население над 1000 души. Общинският център е село Черноочене
Транспортна инфраструктура
Общинската пътна мрежа е с обща дължина от 172 км., което включва 120 км. с асфалтова настилка, 19 км. – с баластра и 33 км. без настилка. Гъстотата на пътната мрежа е 400,51 км/1000 кв.км, което е значително над средните стойности за страната (330 км/1000 кв. км.), причина за което са многото населени места в общината.
През територията на общината преминава един първокласен път I-5 Стара Загора – Хасково – Кърджали, който е част от трансевропейския международен транспортен коридор №9 Хелзинки – Димитровград – Александрополис. Друг път със стратегическо значение за общината е път ІІ-58 Асеновград – Черноочене с връзка към І – 5. Пътят осигурява връзка на общинската пътна мрежа и голяма част от населените места с общинския и областен център.
Икономика
Определяща роля в икономиката на община Черноочене има селското стопанство, в което са заети 53.2 % от общия брой наети лица в общината. Традиционно най-широко застъпени са тютюн, зърнени култури, в по-малка степен – зеленчукопроизводство и овощарство. Индустрията бележи темп на развитие, основно представена от предприятия от шивашката промишленост. Заетите в индустрията са 42.15% от общо заетите в общината.
Туризмът не е от значимите сектори за развитието на общината. Изключение прави само ловният туризъм, предпоставка за който е държавната дивечовъдна база в село Женда, разположена на площ от 5 258 хектара.
