Туризъм

Община Кърджали

Град Кърджали е център на областта и естествен център на средното течение на река Арда. Тук реката оформя сравнително широка и плодородна долина, която е привлякла хората в дълбока древност. Съвременият град възниква на мястото на неолитно селище /6 хил.пр. Хр./. Открити са следи от жилища, улици и стопански помещения. Многобройните керамични съдове, костени и каменни оръдия на труда, както и култови предмети, сред които е уникална свастика, изработена от нефрит, могат да се видят в експозициите на Регионалния исторически музей. Музеят се намира в сграда – паметник на културата, и представя археологическа, етнографска и експозиция, разкриваща природното богатство на Източните Родопи .
Колекцията на Художествена галерия „Станка Димитрова” е една от най-богатите на творби на български художници от края на ХІХ и ХХ век. Тук е представена експозиция от икони от епохата на Възраждането, работени от майстори от Одринската школа.
Средновековен манастир „Св. Йоан Продром”. Възникнал в Х век, манастирът е от т.нар. Атонски тип укрепени манастири. Запазени и реставрирани са южната и западна крепостни стени, както и три кули. Манастирската църква /католикон/ е преустройвана няколко пъти, но е реставрирана до купол във вида й от средата на ХІ век. В нея са запазени стенописи от цокълния ред, по страниците на входовете към наоса, както и изображения на светци-войни от началото на ХІІ век. Източно от църквата са запазени основите на представителна сграда-дворец, северно от нея – на двуделна баня, както и на стопански помещения по западната крепостна стена. Манастирът е бил резиденция на епископа на Ахридос, автокефална епископия, подчинена на Цариградската патриаршия. През 1998 г. бе проучена епископска гробница, в която бяха открити останки от средновековно литургично облекло с богата златовезана украса.
Античен и средновековен град Перперикон – намира се на 18 км. североизточно от Кърджали в землищата на селата Мургово и Горна крепост – най-големият мегалитен паметник на Балканите. Заема невисок, завършващ със скален венец хълм. Почитането на скалата е започнало в дълбока древност – в края на V хил. пр. Хр. Началото на монументалните скални изсичания се отнася към времето на късния бронз – 15-12 век пр. Хр. и се свързва с траките. Тогава е изсечен каменният проход с посока юг-север, който е с дължина 100 м. и е довеждал посетителите до овална зала с всечен в скалите огромен каменен кръгъл олтар и правоъгълна площадка за жреците до него. Повече от хилядолетие продължава животът на светилището и са извършвани различни преустройства, докато в началото на новата ера е изграден Дворецът-светилище, заемащ площ от 18 хил.кв.м. и състоящ се от значителен брой зали, коридори, открити дворове и други помещения, на два и три етажа, частично изсечени в скалите. Високата част на платото е заето от Акропола, опасан с крепостна стена от големи каменни блокове с дебелина от близо 2,5 м. В тази част са проучени храмов комплекс от изток, превърнат в трикорабна църква около V век, голям архитектурен комплекс – т.нар. Малък дворец, към който в самия край на VІ век е включена раннохристиянска базилика, един квартал от римската и късноримската епоха, включващ сгради с улици и пасажи между тях. Изключително интересно е огромното водохранилище, изцяло сечено в скалите, намиращо се на най-високата точка на хълма. В Средновековието, в периода след края на ХІІ век, западната част на Акропола с водохранилището е превърната в цитадела, вътрешна крепост, като е изградена масивна стена, преграждаща платото от север до юг, с площ от 12 дка. Данните от античните извори дават основание да се предполага, че на Перперикон се е намирало прочутото светилище на Дионис, в което предсказания за блестящо бъдеще са получили Александър Велики преди похода в Азия и по-късно бащата на Октавиан Август – Гай Октавий. През Средновековието Перперикон е важна крепост, спомената в съчиненията на византийските хронисти Акрополит и Скутариот, както и в Историята на Йоан Кантакузин.
Средновековен административен център – намира се на 2,5 км. югоизточно от Перперикон, в землището на с. Чифлик. Един елегантен отворен архитектурен комплекс, включващ триконхална куполна църква, няколко представителни, едноделни и многоделни сгради както и стопански помещения. Църквата е била богато декорирана – подът–пано в опус сектиле, а олтарната част с рисувана белоглинена константинополска керамика. Архитектурният тип, както и огромният брой оловни печати, по-голямата част от които свързани с императорската канцелария и фиска, определят паметника като административен център на средното течение на река Арда, което до началото на ХІІІ век е било частно императорско владение, а след административната реформа е обособено в темата Ахридос.
Средновековна крепост Мнеакос – намира се на 10 км. южно от Кърджали. Крепостта е със защитена площ от 50 дка и заема висок скален връх, извисяващ се над река Арда. Състои се от външна крепост със запазена височина до 7,80 м. и добре запазен вход от запад и вътрешна крепост – цитадела, заемаща най-високата южна част на хълма. От крепостта се разкрива прекрасна гледка по долината на реката и през средновековието е бил възможен контрол на движението по нея. През 1206 г. в лагера под Мнеакос кръстоносците избират Анри за втори император на Латинската империя.
Късноантична и средновековна крепост при устието на река Боровица – намира се на 20 км. западно от Кърджали. Крепостта заема живописен хълм, издигащ се между реките Арда и Боровица. Стената е изградена от ломен камък на хоросан и е запазена на височина до 6,50-7 м. Проучени са ранновизантийска църква, преустройвана двукратно през Средновековието и сгради, свързани с живота в крепостта. В западната част на крепостта се намира пещера с извор, осигуряваща и пряк изход към долината на река Арда.
Пещера – утроба, намира се на скален масив на левия бряг на река Боровица. Човешката ръка е дооформила естествената скална каверна, като й е предала съответната форма, а в дъното е изсеченият олтар. Нарастващият слънчев лъч в дните до пролетното равноденствие достига до скалния олтар и олицетворява свещения брак между Земята-Майка и Богът-Слънце. В близките скали са изсечени скални ниши, а в подножието на масива са проучени скални олтари-шарапани.
Кърджалийските пирамиди /Каменната сватба/ край с. Зимзелен, скални образувания, изваяни от ерозията на еоценски вулканични туфи. Съдържанието на метални окиси в скалите ги оцветява в различни цветове, а човешката фантазия открива в тях различни фигури.
Каменните гъби край с. Бели пласт, скални образувания с хармоничната форма на грамадни гъби. Изваяни са от ерозията във вулканични туфи, резултат от подводна вулканична дейност от времето на палеогена.
Скален прозорец в местността Големия дол, с. Костино, защитен природен обект. Естествен скален мост с височина 10 м., дължина 15 и ширина 7 м. Колоните са зелени от масивни вулканични туфи, а платното е бяло от тънкослойни варовици
Защитена местност Юмрук скала, площ 346 ха – югозападно от с. Калоянци, до устието на река Перперешка. Местообитание и гнездово находище на редки и защитени птици – белоглав лешояд, египетски лешояд, черен щъркел, белоопашат мишелов, скална зидарка и др.
Защитена местност Средна Арда, площ 420 ха – намира се между селата Звезделина и Висока поляна – труднодостъпни скални зъбери, убежище на черен щъркел, египетски лешояд, сокол орко, голям ястреб, както и на 7 биологичноограничени вида птици, представители на средиземноморската зона. В основата на скалния венец има цепнатини, ниши и плитки пещери, в които обитават големи колонии прилепи. Сред сухолюбивата растителност се откриват ендемични и реликтни видове – родопски силивряк, уховидно подрумиче, веленовски дебелец и др.